Алелопатичните растения - Какво е алелопатия

2025 Автор: Chloe Blomfield | blomfield@almanacfarmer.com. Последно модифициран: 2025-01-22 15:27

Растителната алелопатия е навсякъде около нас, но много хора дори не са чували за този интересен феномен. Алелопатията може да има неблагоприятен ефект в градината, което води до намалено покълване на семената и растеж на растенията. От друга страна, алелопатичните растения също могат да се считат за убиец на плевелите на майката природа.

Какво е алелопатията?

Алелопатията е биологичен феномен, при който едно растение инхибира растежа на друго. Как? Чрез освобождаването на алелохимикали някои растения могат значително да повлияят на растежа на други растения в добър или лош начин чрез излугване, разлагане и т.н. По същество алелопатията на растенията се използва като средство за оцеляване в природата, намалявайки конкуренцията от растенията в близост.

Растителна алелопатия

Различни части от растения могат да имат тези алелопатични свойства, от листата и цветята до корените, кората, почвата и мулч. Повечето алелопатични растения съхраняват защитните си химикали в листата си, особено през есента. Тъй като листата падат на земята и се разлагат, тези токсини могат да засегнат близките растения. Някои растения също отделят токсини през корените си, които след това се абсорбират от други растения и дървета.

Могат да се видят общи растения с алелопатични свойства и включват:

• английски лавър (Prunus laurocerasus)
• Мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi)
• смрадлика (Rhus)
• Рододендрон
• Бъз (Sambucus)
• Forsythia
• Goldenrod (Solidago)
• Някои видове папрат
• Многогодишна ръж
• Висока власатка
• Кентъки блуграс
• чеснова горчица трева

Алелопатични дървета

Дърветата са страхотни примери за алелопатия при растенията. Например, много дървета използват алелопатия, за да защитят пространството си, като използват корените си, за да изтеглят повече вода от почвата, така че другите растения да не могат да процъфтяват. Някои използват своите алелохимикали, за да инхибират покълването или да възпрепятстват развитието на близкия растителен живот. Повечето алелопатни дървета отделят тези химикали през листата си, които са токсични, след като се абсорбират от други растения.

Черният орех е отличен пример за това. В допълнение към листата, дърветата от черни орехи съхраняват алелопатични свойства в своите пъпки, ядки и корени. Химикалът, отговорен за неговата токсичност, наречен Juglone, остава в почвата около дървото и е най-мощен при капещата линия, въпреки че корените могат да се разпространят далеч отвъд това. Растенията, които са най-податливи на токсичността на черния орех, включват нощни растения (домати, чушки, патладжани, картофи), азалии, борове и брези.

Други дървета, за които е известно, че проявяват алелопатични тенденции, включват клен, бор и евкалипт.