Тихоокеански северозападни иглолистни растения: Отглеждане на иглолистни дървета в северозападната част на САЩ

2025 Автор: Chloe Blomfield | [email protected]. Последно модифициран: 2025-01-22 15:26

Западното крайбрежие е несравнимо по размер, дълголетие и плътност на многото разновидности на тихоокеанските северозападни иглолистни дървета. Иглолистните растения също са ненадминати в чистия обем от организми, които наричат тези дървета дом. Иглолистните дървета в северозападната част на САЩ са се развили с течение на времето, за да запълнят специфична ниша в този умерен регион.

Интересувате се от отглеждане на иглолистни растения за северозападната част на Тихия океан? Докато иглолистните дървета, произхождащи от този регион, попадат само в три ботанически семейства, има много възможности за избор.

Тихоокеански северозападни иглолистни растения

Тихоокеанският северозапад е регион, който граничи с Тихия океан на запад, Скалистите планини на изток и от централната крайбрежна Калифорния и Южен Орегон нагоре до югоизточното крайбрежие на Аляска.

В този регион се намират няколко горски зони, представителни за годишната температура и валежите в района. Местните иглолистни дървета в северозападната част на САЩ принадлежат само към три ботанически семейства: бор, кипарис и тис.

• Семейство борови (Pinaceae) включва дъгласова ела, бучиниш, ела (Abies), бор, смърч и лиственица
• Семейство кипарисови (Cupressaceae) включва четири вида кедър, две хвойни и секвоя
• Семейство тис (Taxaceae) включва само тихоокеанския тис

Информация за северозападната част на Тихия океанИглолистни дървета

Две групи ели се намират в северозападната част на Тихия океан, истинските ели и дъгласовата ела. Елите на Дъглас са най-често срещаното иглолистно дърво в Орегон и всъщност са неговото държавно дърво. Странно, елхите на Дъглас всъщност не са ела, а са в собствен род. Те са неправилно идентифицирани като ела, бор, смърч и бучиниш. Истинските ели имат изправени шишарки, докато шишарките на дъгласовата ела сочат надолу. Те също имат прицветници с форма на вила.

От истинските ели (Abies) има голяма ела, благородна ела, тихоокеанска сребриста ела, субалпийска ела, бяла ела и червена ела. Шишарките на елите Abies са кацнали върху горните клони. Те се разпадат при зрялост, оставяйки шип на клона. Кората им е гладка със смолни мехури по младите стъбла и по големите стволове, редуващо се набраздена и гладка. Иглите или лежат в плоски редове, или се извиват нагоре, но всички достигат до мека, не бодлива точка.

Има два вида иглолистни дървета от бучиниш в северозападната част на САЩ, западен бучиниш (Tsuga heterophylla) и планински бучиниш (T. mertensiana). Западният бучиниш има къси, плоски игли и малки шишарки, докато планинският бучиниш има къси, неправилни игли и по-дълги конуси от два инча (5 см.). Шишарките и на двата бучиниши имат заоблени люспи, но липсват прицветниците на дъгласовата ела.

Други иглолистни растения за северозападната част на Тихия океан

Боровете са най-често срещаните иглолистни дървета в света, но всъщност не се справят толкова добре в тъмните, влажни и гъсти гори на северозападната част на Тихия океан. Срещат се в откритите гори на планините и на изток от Каскадите, където е времетопо-сух.

Боровете имат дълги, събрани в сноп игли и обикновено могат да бъдат идентифицирани по броя на иглите в снопа. Техните шишарки са най-големите иглолистни растения в региона. Тези шишарки имат дебели, дървесни люспи.

Борове Ponderosa, Lodgepole, Western и Whitebark растат из планините, докато боровете Jeffery, Knobcone, Sugar и Limber могат да бъдат намерени в планините на Югозападен Орегон.

Смърчовете имат игли, много подобни на елхите на Дъглас, но са остри и заострени. Всяка игла расте на собствено малко колче, уникална особеност на смърчовете. Шишарките са с изключително тънки люспи, а кората е сива и люспеста. Ситка, Енгелман и Бруър са смърчове в северозападната част на САЩ

Листениците са различни от другите иглолистни дървета в района. Те всъщност са широколистни и пускат иглите си през есента. Подобно на боровете, иглите растат на снопчета, но с много повече игли на сноп. Западните и алпийските лиственици могат да бъдат намерени в северозападната част на Тихия океан от източната страна на Каскадите и високо в Северните каскади на Вашингтон с уважение.

Северноамериканските кедри са различни от тези в Хималаите и Средиземноморието. Те принадлежат към четири рода, нито един от които не е Cedrus. Те имат плоски, люспести като листа и жилава кора и всички принадлежат към семейство Кипарисови. Западният червен кедър е най-разпространеният от тези регионални иглолистни растения, но кедрите от тамян, Аляска и Порт Орфорд се срещат рядко в някои райони.

Единственият кипарис, роден в северозападната част на Тихия океан, е кипарисът Модок. Друг кипарис, който прави северозападтехният дом са западната хвойна, хвойната от Скалистите планини, секвоята и секвоята. Подобно на гигантската секвоя, секвоята е родом от северозападната част на Тихия океан и може да се намери само в Северна Калифорния.

Тисът е за разлика от другите иглолистни растения в северозападната част на Тихия океан. Семената им се съдържат в малки, червени, подобни на ягодоплодни плодове (арил). Въпреки че имат игли, тъй като тисовете нямат шишарки, позицията им като иглолистно дърво е поставена под въпрос. Ново изследване предполага, че арилите всъщност са модифицирани конуси. Само тихоокеанският тис е роден в северозападната част на Тихия океан и може да се намери в сенчести зони с ниска до средна надморска височина.